ЗДДС изисква данъка да се начисли на датата на възникване на данъчното събитие. Според чл. 25 от ЗДДС данъчното събитие възниква с прехвърлянето на собствеността на стоката. На практика, страните по консигнационния договор обикновено съставят протокол за уреждане на взаимоотношенията си. Същевремано, според чл. 127 ал.2 т. 2, данъчното събитие не можеда бъде по-късно от датата на продажбата на стоките на третото лице. Това съвпада с практиката консигнантът да фактурира на консигнатора само стоки, които са продадени.
Счетоводните записвания са следните:
При консигнанта/доверителя
3043/3041 – при предоставяне на стоката
414/499,4532 – при издаване на фактура за предоставена стока
499/702 и 702/3043 – за отразяване на продажбата
(414/499,4532) – сторнировъчна операция при върната стока
602,4531/401 – при получена фактура от консигнатора (доверителя) за извършената услуга.
При консигнатора/довереника
913/991 – отразяване по задбълънсови сметки
491,4531/404 – при издадена фактура от консигнанта и получена стока
50,41/491,4532 – при продадена стока
и 404/50 – разплащане с доверителя
(491,4531/404) – при върната стока и кредитно известие от доверителя
411/703,4532 – издадена фактура от довереника за извършена услуга.
В посочения казус е възприето, че данъчното събитие е възникнало с прехвърлянето на собствеността на стоката и е издадена фактура за цялата стока.
Фактуриране по Закона за данък върху добавената стойност:
1.Всяко данъчно задължено лице-доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане.
Фактура може да не се издаде за доставки, при които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Този текст не забранява издаването на фактура на физическо лице. Доставчикът е задължен да издаде фактура на физическо лице, ако му бъде поискана.
Известно е, че държавата възстановява данък на лица, неустановени на територията на страната, но граждани на друга страна членка на общността, при условие, че са изнесли стоката в непроменен вид могат да претендират да им бъде възстановен данъка. В такъв случай, за да бъде възстановен ДДС е необходимо физическото лице да представи фактура.
Идентификацията на физическо лице, което не е регистрирано по този закон, става с единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец (чл. 84 от ДПК и чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС).
Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
2.Фактурите издавани от нерегистрирани по ЗДДС лица трябва да отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството, в сила от 1.1.2007 г.
Считаме, че фактурите на нерегистрираните не следва да се съобразяват с изискванията на ЗДДС. Според нас, те например не следва да започват с нова номерация след 1.1.2007 г.
Лица, които не са регистрирани по ЗДДС нямат право да начисляват данък в издаваните от тях фактури. Ако лицето не е регистрирано по ЗДДС изобщо не е необходимо да вписва основание, че не начиславя ДДС.
3. Когато регистрирано по ЗДДС лице издава фактура, не е необходимо да се пише основание за начисляване на ДДС.
ЗДДС и ППЗДДС изискват, да се пише основанието за неначисляване на ДДС.
Дори и да не е начислен ДДС във фактурата, ако лицето е задължено да начисли ДДС, то си остава данъчно задължено.
Пример: Чл. 86 ал. 1 от ППЗДДС изисква при обща туристическа услуга, при издаването на фактури и известия към фактури да не се посочва данък. Но това не означава, че данъчно задълженото лице не дължи данък. За конкретния пример, данъка се начислява с отделен протокол (чл. 85, 86 от ППЗДДС).
В чл. 79 от ППЗДДС сравнително подробно са изброени случаите при които следва да се упомене във фактурата/известието основанията за неначисляване на ДДС.
Има редица случаи подробно изброени в закона, когато данъка е изискуем от получателя на услугата.
Облагане на доходите от наеми
(По ЗДДФЛ)
Лицата, които придобиват доходи от наем, дължат авансов данък в размер на 10 на сто върху облагаемия доход намален с осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. Данъка се внася до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Като доходи от наем се облагат доходите по договори за лизинг, договори за франчайз и факторинг, възнаграждения по договори за предоставяне за ползване на права и движимо или недвижимо имущество.