Възнаграждението на лицето за превеждането на актива в работно състояние следва да се включи към покупната цена на стелажа.
Според счетоводен стандарт 16 – Дълготрайни материални активи, първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи.
Преки са разходите, които са необходими за превеждането на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Такива разходи са и разходите за монтаж, както и разходите за привеждане в работно състояние на придобития актив.
При счетоводното отразяване, към преките разходи се включват:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът.);
6) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за условни задължения за:
– демонтаж и извеждане на актива от употреба – тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
– възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.
Дълготрайните материални активи, когато не са придобити в резултат на покупка, първоначално се оценяват, както следва:
а) по себестойност – когато са създадени в предприятието; начинът за определяне на себестойността следва да е идентичен с начина за определяне себестойността на произведената в предприятието продукция; не следва да се включват: вътрешни печалби; необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други); административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на дълготрайния материален актив) и т.н.;
б) по справедлива стойност – когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка;
в) по оценка, приета от съда, и всички преки разходи, когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.
Законова рамка на развитие на чуждестранните инвестиции в България
Тази статия цели да даде начални познания относно рамката, в която чуждия капитал може да прави бизнес в България. Тя е предназначена за читатели, които не са запознати с основните елементи на националното законодателство. В статията са отбелязани фундаменталните принципи в законовата рамка, отнасящи се до различни области на инвеститорската дейност, правата и задълженията на инвеститорите.
Подхода в тази статия е, първо, да посочи институционалните рамки за правене на бизнес в България. Статията се базира на съществуващото законодателство в страната.
Съществуват два основни принципа, които следва да се посочат: първо, еднакво третиране на чуждестранни и местни инвеститори и второ, приоритет на международното пред националното законодателство.
Приложението на тези два принципа позволява оспорването на евентуални дискриминационни процедури в законодателството пред Конституционния съд.
Освен това, Конституцията осигурява известни ограничения, които следва да се споменат. Чуждестранните лица нямат право директно да притежават земя в България. Промяната на тази постановка е предстояща във връзка с приемането на страната за равноправен член на Европейския съюз. Освен това, Конституцията прокламира известни обекти да са изключителен приоритет на държавата. Това ограничение се отнася както за чуждестранните, така и за местните инвеститори. В такива области бизнеса се базира на процедури от институцията на концесиите.
Чуждестранните физически и юридически лица могат да инвестират в капитала на Български дружества. Няма ограничения относно дела на собственост в основния капитал на дружествата.